Среща между дома и пътя
Силата и гордостта са част от
света на моите родители, свят, в който винаги има място за доброто и
красивото.
Домът и пътят са моите две посоки където се среща равновесието в бързо променящия се ред. Напред и назад сред универсалните и родовите ценности.
Силата на спомена мечта или мечтата спомен?
Притегателна е силата на родовите корени колкото и да не е ясно времето на завръщането.
Отдалечаването от мястото няма нищо общо със силата на обичта към родния край.
Никой не влиза в големия друг свят, преди да съхрани паметта на рода, превърнала се в спомен. Всичко това става част от неговата друга, нова култура. Става ясно, че при смяна на мястото на живеене, близостта с хората обичани в миналото се запазва. Тези силни чувства също стават част от новата култура, която ден след ден се опознава и се превръща в нов начин на живот. Не е правилно да се определя културата на една личност като две или повече култури. Един човек, един живот и една култура. Ако даден индивид живее само на едно място ще притежава култура свързана само с това място. Ако смени градът бавно ще заживее различно, но никога няма да се откъсне от родното си място. Така е и с живеещите в чужбина. Колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-силно е усещането за дома, за връзката с миналото, запазващо се като привлекателно в спомените.
Взависимост от личната съдба чувствата могат да бъдат различни. И тук се греши много с оценките на новите ценности, като миналото и настоящето на живеещите извън родната страна се свърва само с болката и носталгията.
Пътуването между два свята е и добра възможност за постигане на себепознаване, затова се ражда вярата и светлината като усещане за щастие. Миналото с неговата следа от родния дом, настоящето с решаването на голямото пространство и бъдещето с надеждата за разтваряне на хоризонтите.
Домът и пътят са моите две посоки където се среща равновесието в бързо променящия се ред. Напред и назад сред универсалните и родовите ценности.
Силата на спомена мечта или мечтата спомен?
Притегателна е силата на родовите корени колкото и да не е ясно времето на завръщането.
Отдалечаването от мястото няма нищо общо със силата на обичта към родния край.
Никой не влиза в големия друг свят, преди да съхрани паметта на рода, превърнала се в спомен. Всичко това става част от неговата друга, нова култура. Става ясно, че при смяна на мястото на живеене, близостта с хората обичани в миналото се запазва. Тези силни чувства също стават част от новата култура, която ден след ден се опознава и се превръща в нов начин на живот. Не е правилно да се определя културата на една личност като две или повече култури. Един човек, един живот и една култура. Ако даден индивид живее само на едно място ще притежава култура свързана само с това място. Ако смени градът бавно ще заживее различно, но никога няма да се откъсне от родното си място. Така е и с живеещите в чужбина. Колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-силно е усещането за дома, за връзката с миналото, запазващо се като привлекателно в спомените.
Взависимост от личната съдба чувствата могат да бъдат различни. И тук се греши много с оценките на новите ценности, като миналото и настоящето на живеещите извън родната страна се свърва само с болката и носталгията.
Пътуването между два свята е и добра възможност за постигане на себепознаване, затова се ражда вярата и светлината като усещане за щастие. Миналото с неговата следа от родния дом, настоящето с решаването на голямото пространство и бъдещето с надеждата за разтваряне на хоризонтите.
Хората, които обичат родното и народното са
способни със същата сила, далече от родината, да опознаят и заживеят с нови
места и с нови положителни ценности, без да са равнодушни към човешката съдба.
Обичащите родното не познават усещането за изолираност или отчуждение от
родовите ценности.
Д-р П. Илчева
Д-р П. Илчева
Nessun commento:
Posta un commento